Котаракът В Чизми

Живял някога един воденичар. Воденичарят живеел заедно с тримата си синове в едно тихо селце, близо до един прекрасен дворец. Всяка сутрин той ставал рано преди зазоряване и се трудел усърдно, за да изкарва прехраната и да има с какво да нахрани своите деца. Но годините минавали и той остарял. Когато извикал своите синове на смъртния си одър им казал следното: 

– Скъпи мои синове, скоро ще ви напусна и трябва сами да се грижите за себе си. Но преди това да стане искам да поделя наследството, което цял живот съм събирал. На теб – най-големият ми син – оставям воденицата защото тя дава брашно на хората и осигурява хляба на трапезата. На теб – средният син – оставям магарето , което от сутрин до мрак носи чувалите с брашно. А на теб – най-малкият – оставям котарака който седи на тавана и лови мишките…